От една страна да имаш блог през 2018 е проява на някаква особена ретрогрaдност и упадъчност, подобно на плетенето и разговорянето по телефон.
От друга – социалните мрежи са неподходяща почва за каквато и да е креативност опитваща да надхвърли рамките на големите бели надписи върху снимки и темерутския сарказъм в 140 символа.
Та ето го този блог като своеобразен бележник и опитно поле за нещата, които аз намирам за интересни и забавни. Качвам го в Интернет, за да съм сигурен, че никой няма да го прочете.
Тъй като двете сфери на компетентност в живота ми са „спорт“ и „рокендрол“, най-вероятно повечето от постовете тук ще са свързани с едно от двете. Не ги вземайте твърде на сериозно – аз със сигурност не го правя.