Видео анализ: Стига скача тука!

Както знаете, през това лято в Русия предстои да се проведе 21-вото световно първенство по футбол. Това ни дава добър повод да се впуснем в носталгични спомени по отминалите времена, когато мъжете бяха мъже и футбола се играеше за чест и слава, като например през 1998.

Световното първенство във Франция ще остане завинаги в историята като първото с 32 участници и революционната за времето си програма, при която всички мачове имат различни стартови часове, за да могат да бъдат излъчени по телевизията.

Иран ще победи САЩ в исторически сблъсък, Давор Шукер ще докара Хърватия до бронзовите медали, а Англия ще загуби на дузпи от Аржентина след червен картон на Дейвид Бекъм. Франция ще достигне до титла след финал срещу подозрително неадекватен отбор на Бразилия, което на свой ред ще породи не една теория на конспирацията.

В един по личен план, първенството ще остави неизличими отпечатъци в съзнанието на осемгодишния автор на този скромен материал, бидейки първия по-голям футболен форум случващ се след като е научил правилата на играта и съответно НАЙ-ВЕЛИКОТО НЕЩО НА ЗЕМЯТА СЛЕД ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФИ!!!

За съжаление, участието на България на първенството е толкова посредствено, че почти липсват видеосвидетелства за него в нашия източник на познание за света – ютуб, ако изключим 15 минутен клип с привидно случайно подбрани кадри от френската столица, чиито пиков момент е испански фен скачащ във фонтан, докато български запалянковци пеят „Победа и пак победа, ние пеем само за победа“. (В ретроспекция българите нямат много основания да крещят точно това – отборът ще завърши с голова разлика 1:7 и една единствена точка)

Но все пак исторически моменти свързани с националите ни не липсват, като например откъса, който ще си припомним сега. Говоря, разбира се, за пряк-свободния удар изпълнен от вратаря на Парагвай Хосе Луис Чилаверт, което е първия подобен случай на световни футболни финали.

• Видеото ни пренася на “Стад дьо ла Мосон” в Монпелие, където близо 28 хиляди зрители са направили грешката на живота си, в момента в който са си купили билети за мач между Парагвай и България.
• Минутата е 72-ра и Парагвай опитват да организират контра-атака, която завършва с шпагат на Трифон Иванов в краката на Кампос. Следва едно от най-изящните падания, които съм виждал във футбола. Кампос се строполява като застрелян още в момента на контакта, след което се превърта 5 пъти на земята, за да финишира безжизнен по очи. Обзалагам се, че за един кратък миг, поне половината от публиката го мисли за мъртъв.
• За кратко виждаме треньора на Парагвай Пауло Сезар Карпеджани, който е стилизиран в бяла риза с бяла вратовръзка на жълти точки и черни слънчеви очила. По младите от вас може да go смятат за южноамериканска ексцентричност, но истината е, че през 1998 това облекло минаваше за сдържано.
• Американските коментатори са малко разочаровани, че Иванов се оттървава само с жълт картон, но кой може да ги вини? След 70 минути безрезултатен футбол между два безлични отбора, и най-спокойният човек би жадувал кръв.
• Виждаме на тревата Кампос, който все пак е жив, и с вдигната ръка се опитва да сигнализира нещо на треньорския си щаб. Вероятно моли за медицинска помощ. Такава по някаква причина не идва.
• Междувременно операторите на ESPN2 са така добри да покажат повторения на ситуацията и се оказва, че цялата работа е била просто една добре изиграна симулация. Краката на Иванов така и не докосват тези на Кампос, а тялото на парагваеца започва да лети още преди предполагаемия контакт с българския защитник. Изглежда щаба на парагвайците е напълно наясно с целия театър и това е причината да не пратят лекар на падналото си крило.
• След още известно колебание на тревата, Хорхе Кампос се примирява със съдбата си и се изправя на собствен ход. Можем да го видим два кадъра по-късно да минава с наведена глава пред българската стена, навярно преосмислящ бъдещето си в отбора, както и кои са му истинските приятели.
• С изпълнението ще се нагърби не кой да е, а самия вратар на Гуараните Хосе Луис Чилаверт. Както казахме, това е първи подобен случай на световно първенство и макар на пръв поглед странен, всъщност не е никак лош избор. Чилаверт редовно бележи от статични положения, най-често дузпи, но и не малко пряк свободни, между които този абсолютно безумен гол зад центъра от периода му във Велес Сарсфийлд. Към момента на световното има 4 гола в международни мачове и току-що е завършил сезона с 10 попадения на клубно ниво. Не искам да се обзалагам, но не вярвам в състава на Парагвай по това време да има по-добър изпълнител на наказателни удари.
• Следва може би любимият ми момент в целия епизод. Номер 15 в отбора на Парагвай – Мигел Анхел Бенитез отива да играе  диверсия пред българската стена и започва да подскача като хиперактивен третокласник на кофа захар. Не съм сигурен откъде е видял тази тактика, но трябва да призная, че изглежда доста добра. Като на човек, който не може да издържи едно ядене без да провери четири пъти телефона си, ми изглежда невъзможно да отбраняваш пряк свободен, докато пред очите ти скача облечен в бяло-синя униформа южноамериканец.
• Между симулацията на Кампос и скоковете на Бенитез, за всеки би трябвало да е очевидно, че това е един особено съвестен и отдаден парагвайски отбор.
• Тактиката очевидно не се харесва особено на седящия точно зад парагваеца Христо Стоичков, който решава най-нежно да го бутне насред един от скоковете му.  Бенитез залита за миг, но все пак запазва равновесие, с което лишава света от един потенциално стотици пъти по-гледан клип в ютуб. Почти ми се иска да беше паднал, само за да разбера как би реагирал съдията в подобна ситуация.
• Сигурен съм, че побутването е придружено и с реплика от страна на българина, но за съжаление тя ще остане загадка за поколенията. Приемам предположенията ви на редакционната поща.
• Ударът всъщност никак не е лош и се насочва право към горния ляв ъгъл на българската врата, където Здравко Здравков уверено отбива, с което лишава света от един потенциално стотици пъти по-гледан клип в ютуб.
• Чилаверт така и няма да успее да отбележи на световно, въпреки че ще се закани да го направи 4 години по-късно срещу Испания. В крайна сметка завършва кариерата си с цели 67 попадения, между които 8 в международни мачове.
• България ще отпадне безславно след загуби от Нигерия и Испания. По това време никой не си дава сметка, но нулевото равенство срещу Парагвай ще остане най-високия момент за българския футбол на световно ниво, поне за следващите 20 години. Ако сте от хората, които смъкват предавка, за да могат да огледат по-добре следите от пътна катастрофа, тогава със сигурност ще се зарадвате да си припомните детайлите около този последен наш отбор на световни финали.

Kлипът завършва с кадри от медицински екип, носещ носилка към играч в червена фланелка, което за пореден път доказва, че българската медицинска помощ е в пъти по-добра от парагвайската. Някъде до тъча Хорхе Кампос тихо плаче.

*заглавно изображение: fifa.com