Намирането на точните думи, с които да опишеш даден талант, винаги е билa сред най-трудните задачи на спортния скаут. Хора, които прекарват седмици в наблюдение и оценка на млади спортисти, трябва само с няколко думи да представят даден играч на широката публика.

И докато в европейските спортове това означава от време на време да чуваме за „следващия Дейвид Бекъм“ или за атлет преливащ от „качества да бъде капитан“, в Америка, където драфт системата гарантира всяка година стотици млади играчи да се включват в професионалния спорт, скаутският език е достигнал съвсем други висоти.

В една от класическите сцени в „Кешбол“ Брад Пит, в ролята на бейзболния мениджъд Били Бийн, наблюдава с нарастваща досада как скаутите на отбора му обсъждат потенциални кандидати за свободен трансфер. „Този има грозно гадже“, казва единия, „Какво значение има това?“ – пита друг. „Грозно гадже означава ниско самочувствие“, не закъснява отговора.

И ако това ви се струва прекалено, почакайте да чуете някои от бисерите  в американския футбол. Като най-популярния спорт отвъд океана, драфта за Националната Футболна Лига предизвиква небивал медиен и обществен интерес. Месеци по-рано спортните публикации се пълнят със предварителни доклади, класации на участниците и примерни селекции. 250 млади играчи биват избирани в продължение на три дни от професионалните отбори и всеки уважаващ се анализатор на колежанския футбол се чувства длъжен да напише по няколко думи за поне стотина от тях. И тъй като всеки се бори за читателското внимание, колоритни определения не липсват.

„Той има изсечена физика и функционална сила, а не просто мускули за плажа“, гласеше определението на NFL.com за миналогодишния номер 1 – Майлс Гарет, и това е една от най-сдържаните квалификации. „Тича наоколо като сляпо куче в месарница“, беше описанието на един играч за избрания през 2014 Джадивиън Клауни. Това не е комплимент. Ресийвърът на Алабама Калвин Ридли, избран от Атланта Фалкънс под номер 26 си спечели определението, че има „тясна кожа“, имайки предвид леко хилавата му за спецификата на спорта физика.

Сравненията с животни са цяла категория от езика покрай драфта. Неочаквано подвижните за размерите си играчи са наричани „танцуващи мечки“, а тези на които куца движението по тревата са сравнявани с „крава на лед“. „Тича като попарено куче“ е друг цветущ израз от миналата година, който не се нуждае от особени разяснения.

Друга категория сравнения, която идва напълно естествено, са тези с превозни средства. И докато всеки би се радвал да го сравнят с „фадрома“ или „грейдер“, то избрания под номер 7 тази година Джейк Алън едва ли се е зарадвал да чуе, че движението му по терена е като на „фургон по аутобан“.

Стила на тичане като цяло е фундаментална част от скаутския език – рънинг бековете, които се фокусират във вертикални пробиви по дължината на терена, са наричани „бегачи Север-Юг“ или „тичащи по нанадолнището“. Тези, чиито стил включва множество смени в посоката, с цел да заблудят спускащите се към тях защитници, са великодушно определяни като  играчи, които „шават елитно“ или „оставят зад себе си облачета прах със своята форма“. Все пак едно от най-цветущите определения за особено физически стил на тичане си остава „търкаляща се топка от касапски ножове.“

За подвижните играчи, често може да се чуе, че са „по-бързи от бързи“ или „могат да претичат през автомивка без да се намокрят“, докато за по-тромавите може да се каже, че „завиват като тир“. За по-взискателните физически позиции, като офанзивната и дефанзивната линия, определенията са други – „навежда се естествено“, имайки предвид че заема стойка от коленете, а не от кръста, или че има „задник като балон“, признак на експлозивност от стартова позиция.  Защитника Дани Шелтън преди няколко години си спечели сравнение с машина за безалкохолни – „Изглежда като автомат за Кока кола, и е също толкова  трудно да го отместиш“. А за особено страховитите великани се казва, че „искаш да слизат първи от автобуса“, имайки предвид внушителния им външен вид и потенциалната им способност да сплашват противника.

За играчите, склонни да вземат правилните решения на терена, се казва, че имат „високо футболно IQ“, докато някой не особено интелигентен може да бъде определен като човек, който „мига бавно“.  Начина, по който се борави с топката също има своите характеристики. Никога не искате да кажат за вас, че държите топката като „самун хляб“, имайки предвид не особено здраво, или че „уригвате бебето“, което се използва за куотърбек правещ прекалено много излишни движения с ръка, преди да подаде.  Особено несръчен играч, може да чуе за себе си, че има „ръце като крака“.

За по-коравите се казва, че „ядат стъкло“, а редовна препоръка е „да прибави повече стъкло към диетата си“. Играч, който играе неочаквано здраво за физиката си, може да получи определението „има пясък в гащите“.

Безспорно едно от най-живописните описания по адрес на рисийвър беше дадено преди години на Чад Джонсън – „можеш да го сложиш в телефонна кабинка заедно с двама защитници и той ще вдигне слушалката и ще каже „Открит съм““.

Но никоя друга част от анатомията на професионалния футболист не получава такова внимание от страна на анализаторите, както неговите бедра. „Хлабави“, „мазни“, „експлозивни“ – това са само част от определенията за кълките на играчите. Те се използват за метафора на всичко – от елегантността на движението по терена, до бързината на включване в схватката. Не е съвсем ясно как една на пръв поглед трудна за квалифициране част от човешката физика е придобила такова голямо значение в докладите на футболните скаути, но едно е сигурно – по-опитните от тях знаят повече за бутовете и от дългогодишен служител в KFC.